Биография:
Алфредо Стефано ди Стефано Лауле (Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé)
Роден на 4 юли 1926 г. в Баракас, Буенос Айрес.
Алфредо ди Стефано е определян като най-добрият футболист, а прозвището си „Светлокосата светкавица” получава заради изключителната си бързина и виртуозната техника на централен нападател.
Ди Стефано е един от малкото, които ще се наредят сред най-добрите световни футболисти.
Роден в семейство на италиански имигранти от Николоси, провинцията Катания, Алфредо започва кариерата си в аржентинския Ривър Плейт още на 17, през 1943 г. Изиграва 6 мача за националния отбор на Аржентина, където и е шампион на Южна Америка за 1947 г. След стачка на аржентинските футболисти през 1949 г. имигрира в Богота, Колумбия където ди Стефано отива да играе за Милионариос.
Алфредо ди Стефано е може би най-добре познат по времето когато е бил в Реал Мадрид, където е бил важна съставка за един от най-успешните отбори на всички времена. Той отбелязва клубен рекорд от 216 гола в 262 мача. Неговите 49 попадения в 58 мача са рекорд десетилетия наред за Европейската купа, докато не бива изместен чак през 2005 г. от Раул (Реал Мадрид) и в последствие от Андрий Шевченко (Милан) през 2006 г.
Обявен за спортист номер едно на Испания през 1957, 1959, 1960, 1962, 1964 г., носител на КЕШ - 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 и на междуконтиненталната купа през 1960 г.